Ахалазията на хранопровода (кардиоспазъм) може да се превърне в реална опасност за живота на страдащия, обяснява белоруският доктор на медицинските науки проф. Владимир Хрыщанович.
“Става дума за хронична нервно-мускулна патология, която може да се развие на всяка възраст, най-често между 20 и 60 години. Честотата е един-двама на всеки 100 хиляди. Вследствие нарушено функциониране на долния хранопроводен сфинктер той не може “да се отпусне” когато постъпва храна и тя не може да премине от хранопровода в стомаха. С времето мускулният тонус и двигателната активност на гръдния отдел на хранопровода се понижават дотолкова, че приемът на храна е крайно затруднен или въобще невъзможен. В подобна ситуация страда не само качеството на живот на човека, но се създава и реална опасност за живота му. Независимо от повече от 300-годишната история по изучаване ахалазията на хранопровода причините за нея остават неизвестни. Според учените определена роля в развитието на заболяването играят наследствената предразположеност, продължителният или внезапен психо-емоционален стрес, както и инфекциозно-възпалителното засягане стените на хранопровода. За ахалазията са характерни три основни признака: затруднено преглъщане (дисфагия), движение в обратна посока на хранителните маси (прилошаване, уригване, повръщане) и болка в гърдите или в горния край на корема. Отначало дисфагията възниква от време на време, но след това вече е постоянна и се появява внезапно, без видима причина или по време на бързо и нетърпеливо хранене. Неприятното усещане за буца в гърлото принуждава пациента да се храни на дребни порции и интуитивно намира начини за придвижване на храната - задържа дишането, поглъща въздух или изпива на ексчаша вода. В някои случаи се наблюдава парадоксална дисфагия, когато течната храна преминава по-трудно от твърдата. Болката в гърдите, възникваща по време на гълтане или въобще, може да премине към шията, челюстта, между лопатките. 70 на сто от пациентите уригват обилно, особено по време на сън, като по този начин предизвикват мъчителна кашлица.”
Киселини, неприятен дъх от устата, повишено отделяне на слюнка, парене в гърдите, загуба на тегло, анемия, пневмония - тези състояния са чести спътници на ахалазията. “При наличие на горепосочените симптоми не отлагайте посещението при лекар, защото ранната диагностика на кардиоспазъма е ключов момент в благоприятния изход от заболяването, препоръчва специалистът. Ендоскопското изследване на хранопровода е много добра диагностика. Медикаментозната терапия е слабоефективна и се прилага само в начален стадий на кардиоспазъма, тъй като продължителното протичане на заболяването формира груби сраствания в областта на долния хранопроводен сфинктер. Общоприета е методиката на етапното балонно разширяване на кардиалния отдел на хранопровода. За съжаление обаче положителният ефект се запазва за не повече от 6 до 12 месеца. Затова в днешно време се залага на операцията, като съществуват повече от 30 варианта на хирургична намеса, които обаче не изключват рецидив. Сега вече все по-често се прилагат неинвазивните лапароскопски операции, които също са достатъчно ефективни. Имайте предвид, че и след лечението пациентът трябва да се придържа към някои простички препоръки: да се храни често - 4-5 пъти на ден на малки порции, както и да спазва определена диета: без пържено и лютиво, без много гореща храна, без газирани напитки и алкохол. И, разбира се, добре да предъвква храната.”
Яна БОЯДЖИЕВА
“Става дума за хронична нервно-мускулна патология, която може да се развие на всяка възраст, най-често между 20 и 60 години. Честотата е един-двама на всеки 100 хиляди. Вследствие нарушено функциониране на долния хранопроводен сфинктер той не може “да се отпусне” когато постъпва храна и тя не може да премине от хранопровода в стомаха. С времето мускулният тонус и двигателната активност на гръдния отдел на хранопровода се понижават дотолкова, че приемът на храна е крайно затруднен или въобще невъзможен. В подобна ситуация страда не само качеството на живот на човека, но се създава и реална опасност за живота му. Независимо от повече от 300-годишната история по изучаване ахалазията на хранопровода причините за нея остават неизвестни. Според учените определена роля в развитието на заболяването играят наследствената предразположеност, продължителният или внезапен психо-емоционален стрес, както и инфекциозно-възпалителното засягане стените на хранопровода. За ахалазията са характерни три основни признака: затруднено преглъщане (дисфагия), движение в обратна посока на хранителните маси (прилошаване, уригване, повръщане) и болка в гърдите или в горния край на корема. Отначало дисфагията възниква от време на време, но след това вече е постоянна и се появява внезапно, без видима причина или по време на бързо и нетърпеливо хранене. Неприятното усещане за буца в гърлото принуждава пациента да се храни на дребни порции и интуитивно намира начини за придвижване на храната - задържа дишането, поглъща въздух или изпива на ексчаша вода. В някои случаи се наблюдава парадоксална дисфагия, когато течната храна преминава по-трудно от твърдата. Болката в гърдите, възникваща по време на гълтане или въобще, може да премине към шията, челюстта, между лопатките. 70 на сто от пациентите уригват обилно, особено по време на сън, като по този начин предизвикват мъчителна кашлица.”
Киселини, неприятен дъх от устата, повишено отделяне на слюнка, парене в гърдите, загуба на тегло, анемия, пневмония - тези състояния са чести спътници на ахалазията. “При наличие на горепосочените симптоми не отлагайте посещението при лекар, защото ранната диагностика на кардиоспазъма е ключов момент в благоприятния изход от заболяването, препоръчва специалистът. Ендоскопското изследване на хранопровода е много добра диагностика. Медикаментозната терапия е слабоефективна и се прилага само в начален стадий на кардиоспазъма, тъй като продължителното протичане на заболяването формира груби сраствания в областта на долния хранопроводен сфинктер. Общоприета е методиката на етапното балонно разширяване на кардиалния отдел на хранопровода. За съжаление обаче положителният ефект се запазва за не повече от 6 до 12 месеца. Затова в днешно време се залага на операцията, като съществуват повече от 30 варианта на хирургична намеса, които обаче не изключват рецидив. Сега вече все по-често се прилагат неинвазивните лапароскопски операции, които също са достатъчно ефективни. Имайте предвид, че и след лечението пациентът трябва да се придържа към някои простички препоръки: да се храни често - 4-5 пъти на ден на малки порции, както и да спазва определена диета: без пържено и лютиво, без много гореща храна, без газирани напитки и алкохол. И, разбира се, добре да предъвква храната.”
Яна БОЯДЖИЕВА
;void(0);){kind=link}
Коментари