Ето някои мои разсъждения за изключително болезнените моменти, в които ни се струва непосилно да се справим и решаваме, че е дошло времето да се откажем, обаче не искаме.
Предполагам, и вие сте имали такива моменти, в които вместо да действате, се отдръпвате. Вместо с оптимизъм реагирате с краен песимизъм. Вместо с вяра във възможностите се фокусирате само в ограниченията. Вместо със спокойствието на опита реагирате със силна негативна емоция, която ви пречи да се ориентирате в случващото се и да постигнете желаното. Вместо да проявите гъвкавост и креативност, започвате да повтаряте, че няма изход от ситуацията.
Откъде идва трудността ни? Какво се случва вътре в нас и ни блокира? Къде потъваме? От какво “ослепяваме”? Къде отиват опитът и знанията ни? Къде изтичат силите ни? Към кого отиват мислите ни? От какво ни отдалечават и към кого и какво ни приближават? Към кого сме лоялни в този момент? Като кого постъпваме? Какъв е смисълът на страданието ни?
Страданието, което преживяваме, идва от болезненото усещане за разпад, за липса на стабилна основа и опора, за липса на яснота, знания и опит, които да ни ориентират в ситуацията и преживяванията ни. Страданието ни идва от усещането, че не разбираме какво ни се случва, а безсилието - от липсата на идея как да постъпим, за да излезем от болезненото преживяване и трудната ситуация.
Мислите, чувствата и действията ни отиват към вярвания, убеждения и нагласи на нашите родители, които “се бият”, сблъскват, подсилват, противоречат или “отменят” изход или възможно решение.
Предположението, което винаги изследвам, е кое нещо е било много трудно на родителите ни, какво не са успели да постигнат. Правя го, защото смятам, че липсата на този техен опит създава нашата трудност, поставя ни в начална позиция. За да разбера и опозная трудността, изследвам и дали вътрешният ни конфликт не е конфликтът между майка ни и баща ни.
Сърцевината на нещата
Във всяка наша клетка майка ни и баща ни са здраво свързани (дори единият да не присъства в живота ни, дори да сме чули, че никога не е участвал в отглеждането ни, дори да не се е месил във възпитанието ни, а само да е осигурявал материалното и т.н.). Така, както сме взели от родителите си физически качества и черти, така сме наследили от тях вярвания и ценности; представите за живота, света и взаимоотношенията; модели за справяне и поведение. Вземаме ги и тогава, когато не ги харесваме. И върху тях изграждаме своите представи, вярвания и ценности.
“Абсурд! - ще кажете. - Аз изобщо не съм съгласен с вярванията и ценностите на родителите си и съм си направил свои!”. Да, ще се съглася с вас. И вместо да се опитвам да ви разубедя, ще разкажа какво имам предвид.
Осъзнаването ни води към яснота и облекчение
Отново ще използвам метода на мисловните карти, защото ми се струва, че ще “даде гръбнак”, на който да се облягаме, когато болезнените преживявания са на път да ни “огънат”. Вземете лист хартия, обърнете го хоризонтално и запишете следния централен въпрос:
Какво съм взел от майка си и баща си?
Кои от вярванията, ценностите, поведенията и реакциите на майка си и баща си откривам у себе си?
От едната страна, пишете за майка си, а от другата - за баща си. Целта на следващите редове е да ви служат за пример и илюстрация.
Баща
Справя се, преминава през трудности, не се отказва, “връща се в играта” след трудност или грешка; има доверие на живота; вярва, че ще се справи; печели пари; обича работата си, тя е неговата страст. Семейството е ценност за него. Грижи се за дома. Отговорен. Дисциплиниран. Поема рискове. Държи на думата си. Държи на мнението си. Има своята гледна точка. Държи на нея. Отстоява позицията си. Не приема друга. Стаява чувства.
Майка
Не харесва новото и непознатото, бяга от него, изпитва страх, по-скоро не действа, движенията й са свързани с грижа за дома, обича да стои вкъщи и не излиза. Неясна тревога и безпокойство. Търси и иска гаранции за сигурност. Проявява претенции към другите. Обяснява си хората през категории и етикети. Дава глас и думи на осъждането и критиката, премълчава думите за любов. Във взаимоотношенията господства или е жертва. Очаква и изисква грижа. Добре подрежда, поддържа дома. Готви вкусно. Показва любовта си към деца. Гостоприемна.
Вярвания на майката и на бащата
Майка - “Няма да стане. Няма да се справя. Няма да успея. Ще се проваля, по-добре да не се захващам!”.
Баща - “Това, което искам, може да бъде постигнато и аз мога да го постигна! Ситуацията има решение!!! Всичко става с мъка!”.
За да обогатим нашата мисловна карта, а оттам и решенията си, може да добавим въпроса: Какво мога да приема на този етап от майка си и баща си, така че да живея пълноценно живота си? Записваме си това, което в настоящия момент с лекота можем да приемем - например смелост да експериментирам, готовност да поема рискове и последствията от тях, грижа за дома и т.н.
Когато работя по тази тема с някого, аз му предлагам да добави още две линии в мисловната карта: “Мислене: “Или - или”, и “Мислене: И, и”. Веднага илюстрирам с пример: “Ако опитам, или ще успея, или ще се проваля”, “Има решение/изход - няма решение/изход”. “Предприемам действия към желаното, движа се към желаното, понякога напредвам, друг път стоя на едно място. Виждам трудностите, виждам възможностите”.
Надявам се вече става ясно, че когато ни е трудно и не можем да помръднем, в нас са се срещнали два нефункциониращи мисловни и поведенчески модела на родителите ни. Когато успеем да ги открием, видим, назовем и осмислим, тогава можем:
• да преминем през трудната ситуация
• да намерим решението, с което се чувстваме добре
• да открием онзи начин на мислене и поведение, чрез който да излезем от ступора и да продължим напред
• да измислим стратегията (поредицата от действия), която можем да изпълним без съпротива.
Често се случва на този етап от работата със себе си човек да прозре, че е безсмислено да се опитва да промени вярванията, ценностите, нагласите и гледната точка на друг (в случая на родителите си) и че е по-възможно и удовлетворяващо да работи за промяна на своите.
Мързелът ни пречи да пораснем и да изживеем живота си
За това може да помогнат работа с психолог, разговор с вдъхновяваща личност или приятел, четене на истории за успех, проучване на интересна и различна идея. На този етап можем да използваме чужди вярвания, идеи и решения, които да ни дадат нужния ни друг поглед и начин на мислене. Може да преразгледаме семейните вярвания и правила и своите лични и от тях “да намерим” друга пресечна точка.
Например: “Винаги има изход. Х е успял, и аз ще успея. Трудността носи ново знание. Моят начин да се справя ще вдъхнови други хора”, и т.н.
Посланието ми днес към вас е, че на трудността можем да гледаме като на възможност да научим нещо ново; като на място, на което спираме и оставаме дотогава, докато разберем кое ни е довело в него, кое ни държи и какво трябва да научим, какво правим, за да тръгнем в посоката, която ще ни заведе там, където искаме да стигнем и постигнем онова, за което мечтаем.
Трудността може да ни спре, откаже, свие, ограничи. Трудността може да понижи самочувствието ни. Трудността може да ни остави за дълго или завинаги в неуспеха. Трудността може да ни остави в сигурното и да ни лиши от развитието и осъществяването. Трудността може да ни лиши от развитие. Трудността може да ни кара да преглъщаме, задържаме в себе си, да напълняваме.
Ще оставим ли трудността да ни лиши от това, което обичаме и искаме да правим?
Можем ли да намерим сили в себе си и да опитаме отново, да продължим напред, да опитаме ново поведение? Може ли да променим модела: “Трудно ми е, отказвам се” в “Излизам от зоната на комфорт, разширявам се, действам”. Можем ли да си кажем, че ако не опитаме, губим възможността да успеем? Можем ли да приемем, че монетата има две лица. Можем ли да приемем, че успехът включва и спадовете. Можем ли да преоткрием, че светът не е черно-бял, а цветен и че цветовете имат нюанси. Можем ли да приемем даденото от родителите си и да го надградим и развием?
Аз мисля, че можем! А вие?
Борянка БОРИСОВА, психолог, системен фамилен и брачен консултант
